Неофит Бозвели

Приема се, че роденият в Котел голям възрожденец, заслужил народен трибун и борец за църковни свободи се появява на белия свят около 1785 г. Неофит е монашеското му име, а по баща е Петров. Прозвището „Бозвели” е от по-късно време и както е уточнено означава „непокорен”, „буен”. Сам книжовникът в книгата „Славянобългарско детеводство” се подписва „Неофит Архимандрит Хилендарец” или „Архимандрит Неофит Петров Котленец” – в писмата си.

Първата значителна проява на книжовника Неофит Бозвели е „Славянобългарско детеводство”, която е единствената отпечатана приживе книга – издадена през 1835 г. в Белград. Заради нея авторът извършва обиколка през 1835 година из цяла България, принуден е повече от година да пребивава в Сърбия.

Иде­и­те на Не­о­фит Боз­ве­ли за на­ци­о­нал­на прос­ве­та и цър­ков­на не­за­ви­си­мост се при­е­мат от най-буд­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на бъл­га­ри­те, сред ко­и­то той на­ми­ра вер­ни съ­миш­ле­ни­ци. Един та­къв е не­го­ви­ят при­я­тел Ила­ри­он Ма­ка­ри­о­пол­с­ки, ро­ден в гр. Еле­на.

Името на Неофит Бозвели е пример в продължаващата борба за самостоятелност на българската църква.