Гергьовден и
Ден на българската армия
6 май
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец - мъченик за християнската вяра загинал през 303 г.
Обявен е за официален празник в България и за Ден на храбростта и Българската армия.
Гергьовден
Християнският празник в чест на св. Георги Победоносец – покровител на пастирите, е един от най-големите и тържествени народни празници. Св. Георги е също образец на идеалния воин-християнин и светец-покровител на войската. Според народните поверия той винаги се представя като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Всъщност това е една метафора за победата над студа, злото и освобождаване на пролетта и растежа.От Гергьовден започва новата скотовъдна година.
Сутринта всички стават рано и мият ръцете и лицето си с роса. Момите взимат менци, отиват на чешмата, берат свежи цветя, от които правят китки, за да окичат портите и животните. След като се завърнат вкъщи, девойките и младите булки започват да месят тестото за обредните гергьовски хлябове, наричани “кошара” или “кувасник”. За пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. На този ден се увенчават и главите на хората с венци от здравец. Често се палят огньове в гората, люшкат се на зелени клони за здраве, а по-смелите се къпят в реката. Денят не минава и без гергьовска люлка – на брястов клон се връзва конопено въже, а край нея се събира мало и голямо. Всеки, който се люлее на люлката, трябва да държи червено великденско яйце.
По стар обичай се прави курбан за здраве от мъжко агне. Когато агнетата се опекат, хората се събират на обща трапеза, освещават я, пият, веселят се и пеят песни: “Здравец за Гергьовден”, “Венец за агънцата”. На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. Празнуват и всички именници– Георги, Гергана, Гинка, Галя, Галина, Ганка, Ганчо и др., като посрещат гости в домовете си.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
На 6 май България отбелязва Деня на храбростта и българската армия. За първи път той се отбелязва като Празник на кавалерите на Ордена за храброст през 1880 г. с указ на княз Александър Батенберг. По-рано, на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. До 1947 г. се чества от българското войнство като Ден на храбростта и празник на войската.
С решение на Министерския съвет от 21 януари 1993 г. става Празник на Българската армия.На този ден по традиция се освещават бойните знамена на Българската армия.В големите градове се провежда и военен парад на представителните части на армията.
